МУТАФЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до мутафчия и до мутафчийство. Мутафчийската работилница се състоеше от две отделения предачно и тъкачно. Д. Казасов, ВП, 44. Мутафчийски дюкян. Мутафчийски стан. Мутафчийски изделия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)