МУТАФЧИЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Мутафчийство, козинарство. Обработването на козята вълна (козината) мутафчилъкът, преди е бил доста развит, сега е малко назад, но не и съвсем пропаднал. А „България“, 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)