МУТАФЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и др. от козя вълна; козинар1. Мутафчиите изработваха от козя вълна дисаги, чулове и колани за коне. Д. Казасов, ВП, 44. Дядо Доньо мутафчията, пристегнал на гърдите си голямо вълмо козина, заднишком излезе дори досред улицата, усуквайки здрава козинява жица. Д. Марчевски, ДВ, 25.