МУТВА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Готварница, кухня; хашево. Приятните миризми от ястията и печените взеха да излязват из мутвака. Ц. Гинчев, ГК, 168. Старите бяха в мутвака. На ниската софра димеше тенджерата с чорбата. Ем. Станев, ИК I и II, 183. После лелята се разшава, .., трябвало да погледне в мутвака гостбата за обед. Д. Талев, ЖС, 332. Всеки дом с налепените до него мутваци, хамбари, саи, обори и други постройчици приличаше на малък чифлик. Ем. Робов, СбСт, 166.
— От араб. през тур. mutfac. — Друга форма: мутфа̀к.