МУТЕСАРЍФИН, мн. мутесарѝфи, м. Остар. Мютесариф, мютесарифин. От султана имаме позволение да градим, но каймакаминът тук не дава, не дава мутесарифинът, валията, що молби, що клетви, що рушвети! Д. Талев, ЖС, 194.


Източник: Речник на българския език (онлайн)