МУ̀ТЛА ж. Диал. Празното място между покрива и зида. Големият хамбар е пълен до мутлите. К. Петканов, СВ, 204. Дамян потърси тояжката на баща си, намери я забучена под стряхата, в мутлите. К. Петканов, ДЧ, 460.

— Неизв.


Източник: Речник на българския език (онлайн)