МУТЛА̀К нареч. Диал. Непременно, наистина, навярно. — Не знам по що ще се полъже и по какво се е полъгал, .., ама гледайте на хорото .. — Истина, мари .. мутлак де .. — чуха се няколко гласове. Т. Влайков, Съч. II, 12. Захранена жена с такъв хляб, мутлак, казва [баба Съба], може да се сдобие с рожба от сърце. М. Георгиев, Избр. разк. 89. — Бре, Василе, ти ли си бил?.. Мутлак си ти? Не мога те позная, бре, Василе, много си остарял и посърнал. А. Каралийчев, НЗ, 162.
— От араб. през тур. mutlaka.