МУ̀ТРА ж. Разг. 1. Грубо. Лице, физиономия; муцуна. — Ти мислиш, че това ми усилва апетита, да гледам навъсената ти мутра? Марш оттук, махай се. Б. Райнов, ДВ, 251. — Казах ти, че мутрата му е шпионска. Имам нюх за тия работи. К. Кюлюмов, ПШ, 63. По двесте души на ден ходят при министъра, та туй му е работата — твоята мутра да помни. Чудомир, Избр. пр, 59. — А как ще позная аз твоята леля, като не съм ѝ виждал мутрата никога през живота си? Чудомир, Избр. пр, 187. — И ако още веднъж се опиташ да ме обиждаш, ще ти строша мутрата. Ст. Марков, ДБ, 276. ● Обр. На слънцето запалената мутра / гори над необгледните жита. Н. Фурнаджиев, ПВ, 15.
2. Гримаса, муцуна. Той нежно пое детето, ухили се, заклати глава, седна на одъра и му загука и забърбори куп глупости. — Вдетиняваш се и ти! — засмя се жена му. — Виж се в огледалото какви мутри правиш. Х. Русев, ПЗ, 260. Ванка — със шинелка сива / криви мутра насмешлива. Т. Харманджиев, Худ. С I (превод), 483.
3. Нов. Прен. Лице, свързано с организираната престъпност.
◊ Навирам си / навра си мутрата някъде. Грубо. Меся се, намесвам се, където не ми е работата или не е желателно, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо. Интимните ми чувства са вън от нашите сметки и там не позволявам никому да си навира мутрата. Ем. Станев, ИК III и IV, 305. Натривам / натрия (натърквам / натъркам) мутрата на някого. Грубо. Наругавам, нахоквам, наказвам някого, скарвам се на някого за нещо. — Ти и на събранието си се карал с Камен. — Канех се на това събрание хубаво да му натрия мутрата, ама хайде, мина. Й. Гешев, ВТ, 126. Седнах да напиша биографията си още отпреди моето раждане само и само да докажа обратното на този човек и да му натъркам мутрата с неоспорими факти. И. Петров, ПР, 50.
— От ит. mutria прeз гр. μοῦτρα.