МУ̀ФА ж. Техн. Елемент, приспособление за постоянно или временно свързване на валове, тръби, стоманени въжета, кабели и под.; съединител. От рога [на eлeна] изработвали сохи, .., муфи за закрепване на каменни оръдия. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. Кабелна муфа.
— От нем. Muffe.