МУ̀ФТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търси муфта, който се стреми към безплатно и незаслужено получаване, придобиване на облаги; авантаджия, келепирджия. — Толкова разбираш руски, че даже една цигара не можеш да си изкараш, гледай мен. — Не съм муфтаджия като вас. В. Нешков, Н, 247-248. — Точно така — бил голям скръндза и муфтаджия, въпреки че бил гъбав с долари и вносни неща от колети. Тарас, СГ, 95. — Декламирай! — заповядваше той. — Покажи какво можеш на тия муфтаджии и навлеци. П. Вежинов, НБК, 50.