МУХАБЀТ м. Простонар. 1. Лек приятелски разговор. Много лесно е да се види човек с всички по-интелигентни граждани, стига само веднаж да обиколи по-големите кафенета, дето те прекарват свободното време в бистрене политика и в забавни мухабети над префата и таблата. Т. Влайков, Съч. III, 63. Свършиха се гуляите под сенките на буйните каваци, свършиха и веселите безгрижни мухабети между приятели около шадравана. Д. Немиров, Б, 111. Да пием по едно кафе .. Мухабетът ни ще бъде по-приятен! Д. Спространов, ОП, 289.
2. Угощение, веселба. А в празничен ден пиянствуваха и даваха последната си парица за мухабети. З. Стоянов, ЗБВ I, 65. — Сега е пост, на църква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият .. Не бивало, кай, да се пие, защото било великата неделя. Развали ни мухабетя! Й. Йовков, А, 17-22. Вие ли плащате по 50 гроша суха пара на месец на тоя тревненски циганин Баба Цвятко да ви свири по мухабетите и да ви прави кеф по манастирските ливади? П. Константинов, ПИГ, 165. Разтъжила се е за вас и стрина ви Чаневица. Ще ѝ кажа да изпече едно сугаре, та да изкараме един нашенски мухабет. Д. Спространов, С, 74.
— От араб. през тур. muhabbet. —Други форми: муабѐт, мохабѐт, моабѐт.