МУХА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Неодобр. Мързеливец, лентяй. — Цяло лято ние да се пребиваме, а той да се излежава като припешник! Мухар неден, и накрая пак да ни обязди! Ст. Даскалов, СЛ, 254. Пред егоисти, нови господари, / глава не сведох, нито ще сведа / и по ума на някои мухари / аз никога не ще се поведа. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 116.
2. Човек, който лови, изучава или убива мухи. Кога аз погледнах на тия толкова обезглавени мухи, .., изсмях се, като в същото време се и сетих защо го наричаха мухаря. Ил. Блъсков, ДБ, 36. Знаете ли колко съм са смял с мухаря снощи? (С името мухар той подразумяваше този немец, който са занимаваше с инсектите). Ч, 1875, бр. 6, 243.