РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

МУХАРЕБЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Мурабе; мухарабе. „Не щеме ние да ходим на мухаребе.“ НБ, 1876, бр. 16, 63.

Източник: Речник на българския език (онлайн)