МУХАФЪ̀З м. Истор. Комендант на крепост, укрепено място. А мухафъзът на Видин Абди паша бил дотам парализиран от съчувствениците на отцепника [Пазвантоглу], че не успявал да отправи дори един куриер до Портата. В. Мутафчиева, КВ, 150.

— От араб. прeз тур. muhafız.


Източник: Речник на българския език (онлайн)