МУ̀ХЛА1 ж. Пренебр. Възглупава, безхарактерна, мекушава или неспретната, нескопосна жена. — Та досега .. беше хубав, на събранията го хвалят, .. и сега изведнъж — лош! Защо? Защото критикувал оная мухла. Г. Узунов, НР, 10.
МУ̀ХЛА2 ж. Диал. Мухъл, плесен. Кога погледна Радина майка, / бялото гърло в кръв утонало, / бялото лице мухла фатила. Нар. пес., СбБрМ, 459.