МУ̀ХЛЬО, -то, мн. -вци, м. Пренебр. Възглупав, безхарактерен, мекушав и некадърен мъж; мижитурка, шушумига. Около мене кипи страшна кървава борба, .., а аз съм седнал да треперя за кожата си като някакъв мухльо! Д. Ангелов, ЖС, 499. Елена неусетно почувства, че мъжът пред нея притежава страшна сила .. Не е като нейния мухльо. Й. Гешев, ВТ, 37. Онова, което покрай другото ги обединява, е пълното презрение към собствените им мъже. Те са мухльовци. М. Радев, СР, 42. Пешева каза на мъжа си, че е мухльо, задето позволява на една селендурка да я обижда. ВН, 1961, бр. 3122, 4.