МУХЛЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. св. деят. от мухлясам като прил. Който е хванал мухъл, покрит е с мухъл; плесенясал. Майките няма с какво да нахранят децата си .. Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб. Д. Димов, Т, 305. — Да ти платя? Че за какво! За киселото вино, .., или за мухлясалото сено на коня? Ст. Загорчинов, ДП, 266. Въстаниците закусваха каша от мухлясало царевично брашно без сол. Д. Ангелов, ЖС, 684. Най-добре е да се свре в някое защитено от камък и дърво кътче, дори мухлясало мазе. Д. Мантов, ХК, 19. ● Обр. Рухнаха старите, мухлясали, консервативни представи за робското подчинение на жената. Г. Караславов, ПМ, 40. Забогателите спекуланти .. намираха, че той е прелъстил англичанката с мухлясалото си достойнство на благородник. Д. Димов, ОД, 59. Прочее — долу „утъпканите пътища“! Долу „мухлясалата традиция“! Долу „реализмът, действителността, ужасната делничност“! М. Кремен, РЯ, 528.
2. Като същ. мухлясало ср. Нещо, което е хванало мухъл, покрито е с мухъл. Дюкянчето беше малко, тясно и тъмно. Миришеше на нафталин и на мухлясало. Ст. Мокрев, ПСН, 112.
— Други (диал.) форми: мухуля̀сал, мухаля̀сал.