МУ̀ХОЛ м. Остар. и диал. Мухъл. Тойзи паразит .. на простий язик ся нарича мухол, който всякой един от нас е виждал в мухлясалото гроздие. Лет., 1871, 115. Те [училищата] са настанени повечето в тъмни и наземни стаи, дето царува влагата, тъмнотата и мухоля. Ч, 1875, бр. 7, 296. В държавната каса мухол и паяжина и на Високата порта тропат всевъзможни .. бароне за лихвата на безбожно грамадните дългове. Хр. Ботев, Съч. 1929, 297. Те [лириците] проявиха просто гениални способности в парафразата на чуждото от оня вид, пред който чужденецът жуми и покрива нос, защото е разядено от ръждата и мирише на мухол. Π. Κ. Яворов, Съч. III, 1965, 276.