МУХОЛЀЦ, мн. -лцѝ, след числ. -лѐца, м. Диал. Молец. Условията на негова живот и неговото чиновничествуване извършват това, което виждаме да вършат и днес с цял рой наши литературни сили — осланяват ги още неразвити, или ги убиват дори в разцвет. Защото канцеларският мухолец опасва крилата на вдъхновението им. Π. Π. Славейков, Съб. съч. VI (1), 200.