МУХТА̀РБАШИЯ, -ията, мн. -ии, м. Истор. Главен мухтар. Разлютеният мухтарбашия скача от миндера, .., хвърля се върху Бако Динчо и започва да го удря с тефтера по главата. Н. Хайтов, А, 24-25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)