МУ̀ЦКА ж. 1. Диал. и жарг. Физиономия, лице, гримаса. Глей муцката му сал каква е. СбНУ ХIII, 268.
2. Диал. Муцуна, зурла. Проклетио волк .. никако не му се дааше да го удри .., дори беше скочил и го [коня] ватил за муцка. Нар. прик., СбНУ Х, 160. Нашал на пъто едно мързеливо .. момче под една круша .. и со отворена муцка чекало да му падне некоя круша направо во устата. Нар. прик., СбНУ I, 184.
3. Жарг. Хубаво момиче, жена; муце.
4. Като междум. Жарг. За израз на възхищение от нещо хубаво; муце.