МУЦУ̀НА ж. 1. Предната издадена част от главата на животно; морда. Животното протегна глава и сложи влажна муцуна на коляното на своя стар приятел. Елин Пелин, Съч. II, 157. Овцете се натрупаха надлъж, натопиха муцуни във водата, .., а овчарката сведе очи и се замисли. П. Тодоров, И I, 9. Нападнати от вълци, тия стадни животни [глиганите] заставаха наредени на колело с обърнати към хищниците муцуни, като оставяха в кръга младите прасета. Ем. Станев, ПЕГ, 64. Едва сега видях, че муцуната ѝ [на мечката] беше пробита и оттам беше прокарана халка, свързана със синджира. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132. Показа се голяма рибя глава с тъпа муцуна. Ат. Мандаджиев, ОШ, 51. Той [мравоядът] има извънредно много удължена муцуна, която му придава причудлив вид. К, 1963, кн. 3, 7. ● Обр. Военната камионетка се показа от завоя .. Черната муцуна на мотора се люшкаше и кланяше по тесния път. Ем. Станев, ИК III, 222.
2. Неодобр. Лице, физиономия; мутра. — Лъжеш — вика, — дяволски сине! Еретик си ти и куче. И муцуната ти е еретическа. Макар, че е богообразна. Ем. Станев, А, 153. — Да ми ядат кучета главата, ако разбирам какво намери в моята муцуна, та ме остави да пазя жените и кокошките. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 32. Идеше ни да му разбием муцуната, но се наложи да му благодарим. М. Иванов, ТЛР, 31. Где образа, що ни от Бога не дели? / Вред само муцуни лукави, диви, зли! К. Христов, ПП II, 123. // Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. „Нямаше да се занимаваме с оная мръсна муцуна, която носи позорното име Лазаров“. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121.
3. Гримаса, физиономия, мутра.
◊ Надигам / надигна си муцуната. Неодобр. Възгордявам се. По-рано .. в канчето ми туряше по две и по три мръвки .. Но откакто поручикът го похвали еднаж, надигнал си е муцуната, като пуяк. Д. Калфов, ПЮН, 143. Натривам / натрия (натърквам / натъркам) муцуната на някого. Грубо. Наругавам, нахоквам, наказвам някого, скарвам се с някого за нещо. То е тъй, синко — глупавият, като се докопа малко до леснина, забравя теглото, ама добре че има умни хора, да натрият муцуната на такива шашкъни. В. Нешков, Н, 308. От деня, в който надникна в стаята на младоженците и видя тесняшките вестници под дюшека на леглото, старият търсеше сгода да поприказва със сина си, за да му натърка муцуната. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 154. Пъхам си / пъхна си (въвирам си / въвра си) муцуната някъде. Грубо. Меся се, намесвам се където не ми е работа или не е желателно, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо. — Защо ти е Яна? — запита Гатю. Вместо отговор Борис изкрещя в лицето му „чиба“ и започна да се брани от него, уж да не го ухапел. — Не си пъхай муцуната, където не ти е работата! К. Калчев, СТ, 160-161. За Мими твоето предложение да скъсате е дошло като гръм от ясно небе! .. — Длъжен съм да ви напомня, че нервите ми не са от пластмаса: защо си пъхате муцуните в чуждото блюдо ? Др. Асенов, И, 45.
— От гр. μουτσούνα.