МУЦУ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който има голяма муцуна. Седнаха в каляската. Муцунестото куче тръгна лениво подир колата: и то беше преяло. Д. Подвързачов, МД (превод).


Източник: Речник на българския език (онлайн)