МУЧЀНИЕ1 ср. Книж. Мучене. Добитъкът слизаше от баира на чарда. Облак прах се носеше из пътя, чуваше се мучение, чаткане на рога. Ст. Даскалов, БМ, 265. Изкараните говеда по отсрещната рътлина весело блеяха и си пасяха, а хлопките им постоянно дрънкаха и гласът се разнасяше по долините и съединен с блеянието и мучението на добитъка правеше една весела хармония. Ив. Докторов, ЗД, 56.
МУЧЀНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мъчение. Като претърпя гонение и мучение и като го изпъдиха братията му, потърси и намери прибежище при българите. Хр. Йоанович, Ц (превод), 30. Тоя род [женският] е разорението на бащите, мучението на майките, .., срам на сродниците. ВУХБ (превод), 20.