МУЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Мъчител. Някоя началница имаше едно дете и му ся твърде радваше, и всякоя му даваше щото поищаше, за да не го ускорбява и тъй за малко време то дете стана един малък мучител. П. Берон, БРП, 75-76. В Рим царуваше Максентий, който беше голям мучител и злодей, за което и не можеха да го търпят римляните. Хр. Павлович, Ц, 15. Понеже Бог е наш отец, не трябва, като му ся молим, да ся боим от него, както от един строг мучител. КТЕМ, 89.