МУЧЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъчителски. Помисли колко си пострадал да ся биеш с тия римляни! Тий са народ мучителский, а ти да имаш союзничество с такъвзи народ, ще каже да му бъдеш истинен роб. Г. Кръстевич, ИБ, 357-358. Българските книжици не са чули до нине да има нигде на света, нито да е имало една толкова строга, мучителска, речи и безумна цензура, която да запрещава на гражданите да не пишат нищо никога. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 2, ч. 2, 199-200.
МУЧЍТЕЛСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. мучителски; мъчителски. Предаде го някоему Йордану, комуто он преди девят години убил баща му и който сега за отмъщение го зе и мучителски погуби. Г. Кръстевич, ИБ, 350.