МУЧНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кош, сандък във воденица, в който пада смляното брашно.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: мушнѝк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)