МУ̀ША, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. и непрех. Забивам, вкарвам, втиквам островръх предмет в някого или в нещо, пробождам, пронизвам с островърх предмет някого или нещо; бода, мушкам. На сутринта у тях дойдоха полицаи. Ровиха в сайвантчето, в обора, .., търсиха из мазата, .., мушиха с железни шишове земята. Кл. Цачев, СШ, 80. Капитанът го пратил да муши в купите слама заедно с другите войници и да търси дали няма скрито оръжие. Й. Радичков, ББ, 164. Само Айфеловата кула муши върха си в надвисналата под зданията мъгла. Т. Генов, Избр. пр, 56. И мушат нашите, додето / със жертви се покри полето, / със трупове безчет. К. Христов, НН, 66.
2. Прех. Грубо, силно натискам с тънък или островръх предмет някого или нещо, обикн. за да причиня болка; бода, ръгам, мушкам. Селянинът мушеше с остена воловете. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 36. Той мушеше коня често, за да стигне по-скоро в престолния град. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 352. Подофицерите тичат по редиците и току мушат момчетата в корема. П. Незнакомов, БЧ, 8. Ще изведе за продан кон и ще отсече: двадесет хиляди! А купувачът ще огледа зъбите на добичето, ще го муши с палеца в хълбока, ще му тегли опашката и ще възрази. А. Гуляшки, СВ, 191.
3. Прех. Слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или между други неща; пъхам, въвирам, мушкам. Заловил се с прибирането на вещите, които трябвало да вземе със себе си. Кое прано, кое непрано, мушел в раницата и си мислел за богатата обстановка при партизаните. Сл. Трънски, Н, 493. В тая дупка бяха подозрели, че е мушил бунтовнически писма, които е приемал от комитетите и ги е разнасял по селата. К. Величков, ПССъч. I, 68. Това беше гледка, подобна на тая, каквото представя врабешко гнездо с излюпените пиленца, до които е кацнала врабката и муши смляната хапка в зиналата човчица ту на едното, ту на другото. Б. Болгар, Б, 143. Камен се зае с инсталацията на радиоприемника. Той мушеше ту един, ту друг щепсел в контактите на радиоприемника. К. Ламбрев, СП, 200. муша се I. Страд. от муша. II. Възвр. от муша (във 2 знач.). III. Взаим. от муша (във 2 знач.). Козлетата се мушат със своите мънички рожчета и лазят по скалите, като същи дяволчета. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
МУ̀ША СЕ несв., непрех. 1. Вмъквам се, влизам, обикн. с усилие, в нещо тясно или между други неща; вра се, въвирам се, пъхам се. Петко току се муши в преградата при теленцата, гали ги и им се радва. Кр. Григоров, Н, 146. „Йес! Йес! — започна да вика Сусо подир кравите си. — Къде там се мушиш в сеното, момаа жено ялова! Йес!“ Й. Радичков, СР, 202. Имаше много ученици, юноши, деца. Те се мушеха между слушателите. Г. Караславов, ОХ III, 125-126. Знаех го .. този ъгъл и бях виждал хлапетата. Те се мушеха между минувачите с по някой пакет американски цигари. Б. Райнов, ДВ, 160.
2. Ходя, отивам, влизам някъде или се намесвам в нещо, в някаква работа, без да съм повикан, поканен от някого; вра се, завирам се, пъхам се. След като изгориха бай Ангел и леля Василка в хлебарницата, аз се мъчех да поразбера кой е предателят, мушех се навсякъде, .., в самата полиция ходих няколко пъти и там също надавах ухо. Й. Радичков, ББ, 88. Ние [врабчетата] сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука. Й. Радичков, НВ, 110. След няколко години, като се появи пак, все бърза, все се муши из кантори и клубове, сваля шапка, кланя се, .., а мене и не поглежда. Чудомир, Избр. пр, 51. А зрелият човек, по-мъдър, всичко души, нарежда се, гласи, при големци се муши, от лошата съдба предпазва се, страни. Л. Станчев, Худ С I (превод), 376.
◊ Муша си носа (гагата) някъде. Разг. Неодобр. Меся се, намесвам се където не ми е работата или не е желано, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо. Сивков: — На колко е години? Горилков: — Осемдесе, съвсем здрава, че е глуха не ѝ пречи да бърбори и да си муши носа навред. Ст. Л. Костов, Г, 43-44.