МУШАМА̀ ж. 1. Покрита с непромокаемо вещество материя, тъкан. При една длъгнеста, четвъртита, покрита с черна мушама маса седеше на стол мировият съдия. Ив. Вазов, Съч. VII, 45. Деяна седеше в кметската стая и тихо барабанеше по оръфаната мушама на масата. Г. Караславов, СИ, 109. Асфалтовата мушама се произвежда с разни дебелини и качества и от различни основни материали. Вл. Брънеков и др., СД, 111. Покривна мушама.
2. Връхна дреха от непромокаема тъкан; дъждобран. Бойците пътем навлякоха мушамите си, опасаха бойните колани, наложиха шлемовете си. А. Каралийчев, ТР, 50. В нашето купе влезе един господин с черна дълга мушама и цилиндър на глава. П. Росен, СбАСЕП, 27. Той [Борис] имаше зимно палто, но нямаше пардесю или мушама, които бяха тъкмо за това време. Д. Димов, Т, 20.
— От араб. през тур. muşamma. — Друга (остар.) форма: мушема̀.