МУШАМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от мушама. Имаше една вехта книга от дяда ни Обретена с мушамени кори. Н. Ферманджиев, РХ, 287. Мушамена покривка. Мушамено канапе. Мушамена кесия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)