МУШАФЕРЀ, мн. -та, ср. Диал. Обсъждане, съвещание. Кога сакале да се тепаат дженк, кралеите на рамно Косоо, се собрале кралеи и банои да праат мушафере. Нар. прик., СбНУ ХV, 117.
— От араб. през тур. müşavere. — Друга форма: мушаверѐ.
