МУ̀ШЕК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Мека сърцевина на дърво; мушика, мушок. То [електрическото махало] е нагласено така: на свилена нишка .. виси само едно просто снопче от бъздов мушек. Й. Груев, Ф (превод), 160. На един къс мушек от бъз залепяват половина топче от восък и тогава, както да го положат, той все ся изправя да стои прав на восъка. Н. Геров, ИФ, 91.