МУ̀ШЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ от муша и от муша се. Пенко видя, че стражарите размахаха приклади връз жените и се изплаши за майка си. Впи се в навалицата и с лакти, с мушене между краката се добра до делегацията. П. Здравков, НД, 97.