МУШЍЦА ж. Дребно хвъркато насекомо изобщо; мушичка. Една мушица се върти край паяжината на гредите и едвам докосва с крилца сребърните паяжинки. А. Каралийчев, НЗ, 115. Калинки и пчели кацаха по скромните бели цветчета на медоносната трева. Всяка мушица, всяка тревичка живееше свой чуден живот. Л. Галина, Л, 10. Над главата му заигра някакво облаче от ситнички, едва видими мушици. Д. Калфов, Избр. разк., 263. По реката плуват патици, край бреговете прехвръкват лястовички и ловят мушиците, които се вият над водите. П. Спасов, ХлХ, 290. Между трапезарията и верандата имаше двукрила стъклена врата. Виктор Ефимич постави в отвора ѝ рамка със ситна мрежа, през която не можеха да минат дори папатациеви мушици. Д. Димов, Т, 447. Кацна бръмбар на трънка / и захвана да бръмка, / заслуша го мушица / със примряла душица. Елин Пелин, ПБ, 135.
Прен. За кротък, тих човек. — Воденичарят ви сигурен ли е? .. — Той е мушица човек, а и с политика не се занимава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 190.
◊ Тих като мушица. Тих много. Тогава тоя тих като мушица човечец се изтягаше на тревата, слагаше ръце под главата си и се заглеждаше унесено в разперените опашки на кометите. Св. Минков, РТК, 181.