МУШЍЧКА ж. Дребно хвъркато насекомо; мушица. Април се втурна неочаквано с всичките цветове и ухания на пролетта, с всичките бръмчения на пчелички и мушички. Д. Калфов, Избр. разк., 112. Изведнаж от прозореца се промъкна снопче от лъчи, .. Милиони мушички започват да играят в слънчевия стълб. Д. Немиров, Д № 9, 162. Из въздуха хвърчаха мушички и крилцата им блещеха срещу слънцето като златни. Елин Пелин, Съч. II, 46. ● Обр. Първият сняг падна твърде рано. Една вечер планината се забули от снежните мушички. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Електрическите лампи примират от удоволствие, обкръжени от рояци снежни мушички. Хр. Смирненски, Съч. III, 129.
◊ Стоя (стъпвам) като мушичка. Разг. Стоя, стъпвам съвсем, много тихо. Ходеше леко, с наведена глава .. — И как тихичко стъпя като мушичка! Τ. Белев, ПЕМ, 81-82. Тих (кротък) като мушичка. Разг. Тих, кротък много, съвсем.