МЪГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за място или време — в който или през който има мъгла, който е изпълнен, наситен, покрит с мъгла; мъгловит, мъгляв. Днес се чувствам почти болен — вероятно от мъгливото и ветровито време. Ив. Вазов, ПЕМ, 9. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. Безмълвна тишина царува в мъгливото поле и в безлюдното, изоставено село. Й. Йовков, Разк. I, 152. — Дъждът ни пра до Яслите и застана, ама небо се не отваря. Нависнало такова — тежко, мъгливо. Н. Попфилипов, РЛ, 36. Мъгливото време на вълка ярадисва. Послов., Π. Р. Славейков, БПI, 275.
2. Който е от мъгла, образуван е от мъгла или е подобен на мъгла; мъгляв. Леките мъгливи изпарения пред начинаещия ден са тъй чисти, щото ми се струва, че тая предпролетна картина виждам за пръв път. Елин Пелин, Съч. V, 10-11. Зад рида се обадиха хлопатари на стада татък откъм село, а след малко отвиха и брегове мъглива покривка и тя се смъкна и повлече надолу по дола. П. Тодоров, И I, 6. Мъгливата „глава“ на кометата понякога е превъзхождала по яркост луната. ВН, 1958, бр. 2210, 4. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балкана горделив. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 45.
3. Който е с неопределени, размити очертания, който не се вижда ясно, отчетливо; мъгляв. Малко преди да заспи, в главата му се мярна неясен, мъглив силует. Д. Немиров, Др, 103. Завесата мръсна, продрана, / и едър мъглив силует / размахва ръцете в закана, / от помисли странни обзет. Хр. Смирненски, Съч. I, 56. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в поднебесни висоти. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 27.
4. За стъкло — който трудно пропуска светлината, през който не се вижда добре; мътен. Около Градската градина накачиха мъгливи фенери, с мизерни свещици, и ги запалиха. Ето, туй е то столичната илюминация. Ал. Константинов, Съч., 130. И през прозореца мъглив / из вечерния здрач далеко / блуждае поглед. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 49.
5. За светлина или за нещо, което изпуска светлина — слаб, блед, мътен; мъгляв. Мъгливото пламъче на лампата изцеждаше жълтеникава светлина. М. Марчевски, ГБ, 99. Радва се агнецът жертвен и грее / нимба мъглива над кротка глава. Ем. Попдимитров, К, 28.
6. Прен. За мисъл, чувство или словесен израз — който се характеризира с неопределеност, с неясна форма или неясно съдържание; смътен, мъгляв. Всички те [легендите], мъгливи и неясни в имена и дати, са категорични в главното си знание — че солунските братя са български първоучители. Н. Драгова, КО, 37. За първото плаване се говори с твърде неясни и мъгливи фрази. П. Незнакомов, СбХС, 257. Още древният индийски философ Канада .. споменава в една съвършено мъглива форма за атомния строеж на веществото. Хим. VII кл, 1950, 18. Бе охлювът безброй книжа подписал, / когато в охлювската му глава се завъртя мъглива мисъл, / .. / че много меко се държи / със свойте подчинени. Хр. Радевски, Б, 50.