МЪГЛЍВО нареч. 1. Неясно, неопределено, с размити очертания; мъгляво. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, .. Цветята, слънцето — те мяркат се мъгливо, / като видения от някогашен сън. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 52.
2. Прен. С неясна форма или съдържание; неясно, мъгляво. В запаленото въображение на болната му глава мъгливо хвърчи неговата пропаднала младост. Елин Пелин, Съч. I, 142. Произходът, социалната принадлежност, връзките и влиянието на семейство Пазвантоглу .. са мъгливо обрисувани в литературата. В. Мутафчиева, КВ, 74. На прекия въпрос къде работи, Серафим отговаряше мъгливо, с дълги паузи и сериозно респектиращи погледи. Н. Каралиева, Н, 69.
3. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Означава, че някъде има мъгла; мъгляво. Беше влажно, беше мъгливо, беше студено, беше ветровито. Христом. ВВ I, 53. Ноемврийските мъгли слизаха от Витоша рано след обед и се вдигаха късно сутринта. Когато не бе мъгливо, от Владайското дефиле духаше пронизващ вятър. М. Гръбчева, ВИН, 60-61.