МЪГЛЍВОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на мъглив. Обилното слънчево греене, чистият и свеж въздух, както и слабата облачност и неголяма мъгливост на среднопланинския пояс на Рила са ѝ спечелили славата на прочута климатична курортна област. М. Гловня и др., Р, 27. Целият въздух / е бистър и ясен. / Разсея се / примамливата / нежна мъгливост на хоризонтите. Ал. Шурбанов, ТР, 24.
2. Прен. Неяснота, неопределеност; мъглявина, мъглявост. Докторът се разпаляше от собствените си думи. Макар общи и пълни с риторическа мъгливост, нему поолекна. Ив. Вазов, ЗП, 31.
3. Спец. Остар. Мъглявина (в З знач.). Кометата очевидно била двойна, тя се състояла от две отделни мъгливости, едната по-голяма, а другата по-малка. Д. Витанов, НС (превод), 145. Може да се приеме, че безформените мъгливости представят зародишната форма на звездите. ПН, 1935, кн. 5-6, 89.