МЪГЛЍЦА ж. Умал. от мъгла (в 1 знач.); лека, прозрачна мъгла, мъгличка. Топлият дъжд .. вече бе преминал .. От дълбокия дол нагоре запълзя лека мъглица. Ст. Сивриев, ЗСБ, 128. От върха се откри цялата долина, в която лежеше заспалият град, обвит в тънка мъглица. Ем. Станев, ИК III и IV, 416. Куршумите свиреха над селото, ..; тънка мъглица от барутния дим се образуваше над селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 25. Нямаше никаква мъгла, но над земята се носеше тънка па̀рица .. Науката предполага, че тази мъглица са метанови изпарения, излизащи от големи дълбочини. А. Каралийчев, С, 261. ● Обр. Над него, в дълбокото звездно небе, се топеше и чезнеше бялата мъглица на Млечния път. Ем. Манов, БГ, 61. Тя дигна глава и си представи, че той излиза и я вижда .. В очите ѝ се залюля тънка мъглица и клепките някак слабо натегнаха. Д. Немиров, Б, 89. Какво по-голямо и тихо блаженство от това — да се преструваш, че спиш, или да се носиш в рядката мъглица на утрешния полусън. А. Гуляшки, ДМС, 333.