МЪГЛЍЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от мъгла; гъста, непрогледна мъгла. Като че ли целият свят се затвори, спотаи се под гъстите снежни мрежи, .. Четникът изчезна в снежното мъглище, бързо и безшумно. Д. Талев, ГЧ, 206-216.
2. Остар. Мъглявина (в З знач.). Тя [мъглявината] са види на окото и на най-мощния телескоп една белизнева и побъркана светлина, наречена изобщо с име „Млечен път“ .. По научно такъв куп звезди са нарича мъглище. Ив. Богоров, КП, 1876, кн. 3, 26-27.