МЪГЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Мъглив (в 1 знач.); мъгляв. Оставя [Андрешко] посред зима, посред тъмна, мъгловита и студена нощ пристава посред блатото. Б. Ангелов, ЛС, 265. Завръщат се и те, и с песни .. вестят / очаквания край на дните мъгловити. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 143. И всеки дигне взор уплашен, / .. / И дълго гледа към небото. / А то е сиво, мъгловито. П. К. Яворов, Съч. I, 46.