МЪГЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Мъглив (в 1 знач.); мъгловит. Вълците обичат мъглявото време. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 219. Между тях [пътниците] е и дебелата белгийка, която пътува от мъглявия Анверс към слънчевите хълмове на Рио де Жанейро. Св. Минков, ДА, 43. Напуснахме мъглявата Англия. Г. Белев, КВА, 343. Декемврий се отличава от зимните си братя с малкото мъгляви дни. П. Делирадев, В, 93.
2. Мъглив (във 2 знач.). Мъглявите вълни внезапно се разкъсваха някъде и ми се откриваше, като през един прозорец, ту дивата коритовидна долина на Урдина река, ту по-далеко. Ив. Вазов, Съч. ХV, 84. Понесъл поздрав благ, долнякът свеж повея, / от влажната земя мъглявий плащ отвея. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 142.
3. За светлина и под. — слаб, неясен, блед, мътен; мъглив. Необятната равнина чезнеше далеко напред в някаква мъглява светлина и като че ли нямаше граница и край. Д. Талев, СII, 225. // За очи, поглед — който е без блясък; замъглен. И когато е инак весела, кога се смее, кога и сичкото ѝ лице е засмяно, тая тъга и тая мисъл се не махва от мъглявите ѝ очи. Т. Влайков, Съч. II, 36. Той е възстар човек с подпухнало лице и мъгляви очи. Й. Йовков, Разк. I, 164. Жак мълчеше, като се мъчеше да избегне тежкия мъгляв поглед на лейтенанта. Б. Райнов, ДВ, 199.
4. Който не се вижда, не се възприема ясно и отчетливо, който е с размити очертания, като забулен в мъгла; мъглив. Върху светлата повърхност на водата той [параходът] изглеждаше цял черен, с мъгляви очертания и неясни контури в далечината. Й. Йовков, Разк. II, 22. Край блатото вървяхме и тълпа / вред виждах аз от духове мъгляви. К. Величков, Ад (превод), 73. ● Обр. Виждах в бляновете си Самуила, тая величава и мрачна фигура в нашата мъглява древност. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 144.
5. Прен. За мисъл, чувство, словесен израз и под. — неясен, неопределен, смътен; мъглив. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. Той говореше умно, разбрано и делово. Мъглявите и отвлечени понятия бяха чужди на неговата ясна и практична мисъл. К. Калчев, СТ, 37. Нейната омраза към вълка растеше и мъглявият спомен за откраднатата сърна започваше да изплува от мозъка ѝ. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Младото даскалче четеше бързо и сякаш се караше някому, мъгляви бяха често и разясненията на Кибаров. Д. Талев, ГЧ, 30. Той на мъгляв език се изразява, / защото мисълта му е мъглява. Хр. Радевски, Избр. пр II, 263.