МЪ̀ДРЕНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от мъдря и от мъдря се. Доказаните от прокуратурата закононарушения заминават в съда и... започва голямото мъдрене на решенията. Банк., 2013, бр. 5.

МЪ̀ДРЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъдря се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)