МЪДРЀЦ1, мн. мъдрецѝ и (остар.) мъдърцѝ, м. Човек с голяма мъдрост, с много знания и опит. Той се покори на съдбата с примирението на мъдрец. Елин Пелин, Съч. II, 29-30. Всеки знае приказката за оня болен цар, комуто един мъдрец .. казал, че ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. К. Величков, ПССъч. I, 152. Той привикал у двора си гърка Аристотеля, най-знаменития мъдрец на туй време, и му препоръчил възпитанието на сина си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 238. Честността е най-харната сгода — рекоха стари мъдърци. Й. Груев, СП (превод), 202. Мъдреци са изрекли отколе, / че когато те хвали врагът — / туй е знак, че си в грешния път. Хр. Радевски, Б, 29.
МЪДРЀЦ2, мн. мъдрецѝ и (остар.) мъдърцѝ, след числ. мъдрèца, м. Всеки от последните, крайните кътници у човека, които поникват по-късно и не се менят. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, .., диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец. Чудомир, Избр. пр, 31.