МЪ̀ДРО. Нареч. от мъдър. — Мъдро говори войводата — намеси се и Раденко, — с вино слога не става. Ст. Загорчинов, ДП, 409. Мъдро, отмерено и бавно, дядо Нейко започна да говори най-напред за чумата, .., после за немотията. Й. Йовков, СЛ, 168. Герман всякога бе живял мъдро, както живеят трудолюбивите селяне. М. Балабанов, ДБ (превод), 37.