МЪДРОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който има, който е с мъдри очи. Търновският митрополит и екзарх на цяла България Макарий изпрати във Враца за протосингел младия, мъдроок и хитър архидякон Агапий. М. Тинчева, СС. ● Обр. Бъди благословен и ти, живот, непостижимо велик / и ти, моя съдба мъдроока, която ме кали с изпитания дългогодишни. Е. Багряна, ВС, 76.