МЪДРОСЛО̀ВЕЦ, зват. -о и мъдросло̀вче, мн. -вци, м. Остар. Книж. „Свобода“, спряна в 1872 г. от влашкото правителство по протест от турското, и нейната наследница „Независимост“ еднакво уличаваха зверствата на турците върху българите, раздуваха негодуването на народа и на външния свят, гонеха бездейните народни пастири и мъдрословци. Ал. Теодоров-Балан, БЛ. Мъдър човек, мъдрец, философ. Чел съм нявга, слушал съм да казват / славни и прочути мъдрословци. Д. Дебелянов, ЗлП, 16.