МЪ̀ДРОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на мъдър. Хубавото лице на монаха светеше от щастлива и сърдечна усмивка и в кротките му очи грееше доброта и мъдрост. Елин Пелин, Съч. IV, 95. Старецът прие репресивните мерки, наложени от семейния съд, с неочаквана мъдрост. Й. Попов, ЖП, 20. Ум е качество, което се унаследява от родителите и после развива с упорит труд, а мъдростта е качество, което се придобива чрез богат житейски опит. СбЦГМГ, 382. Като вникна по̀ както трябваше в условията на живота, .., Франклин проумя всичката мъдрост на тази притча. С. Бобчев, ЖФ (превод), 25. „Недей прави на другите това, / което не желаеш да ти правят“. / И в мъдростта на тез слова / намерил той [дяволът] прекрасен завет. Хр. Радевски, Б, 44.
2. Само ед. Дълбоко и вярно познание, натрупани знания, система от възгледи и представи за света, извлечени от практиката на живота. Исках да уча, ама нямаше какво да уча в Търново. Всичката българска мъдрост в българските училища на този град по това време бях изучил. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 95. Запомнил бе той от майка си думи, пълни с мъдрост и сила. Д. Талев, ПК, 163. Тъй растяхме ние, селските деца .. И никой не ни учеше на житейската мъдрост, никой не ни караше да се вглеждаме в нея. К. Калчев, ПИЖ, 33. Сега той си спомняше и думите на старшията, който неведнъж казваше, че в уставите е записана мъдростта на вековете. Кр. Кръстев, К, 267-268.
3. Мъдър израз, мъдра мисъл. „Казвай му аго, да му е драго“ — учи народната мъдрост. Ив. Вазов, Съч. IV, 115. — Кон и жена трябва да се бият — продума той с горда самоувереност, че изрича житейска мъдрост, която сам е открил и разбрал. Т. Харманджиев, Р, 152. Старите са казали много мъдрости, с които днес мъчно ще се съгласим. Б. Шивачев, Съч. I, 37. Превеждам на български френската мъдрост: „Парите са всичко“. С. Таджер, ПНМ, 158. Безгрижни преживял е дни / тоз, който тая мъдрост знай: / Живот — за вино и жени, / смъртта — за родний край. К. Христов, ИБ, 37.
— Друга (остар. книж.) форма: му̀дрост.