МЪДРОУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Индив. Който е свързан с мъдрост, с ум. И таз тревога / е богата / с вяра мъдроумна. В. Марковски, Избр. пр II, 165.


Източник: Речник на българския език (онлайн)