МЪДРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. и (рядко) прех. Обикн. ирон. 1. Дълго и прекалено дълбокомислено, но често ненужно или безуспешно размишлявам за нещо, обмислям нещо; умувам. Мъдрувахме не само около далечното тежко и нерадостно минало на народа ни, .. Тълкувахме сегашните събития у нас и по света. Г. Караславов, БП, 390-391. — Искам нещо да ти кажа, Тинке, но друг път ще бъде. Тя не го пита повече. Какво ли ще ѝ каже Динчо, дето ще го мъдрува толкова. А. Каменова, ХГ, 27. — Хей, мъдрецо, я стига си мъдрувал там с тия книжки, ами ела да ядеш. Ив. Мартинов, ПМ, 134. — Какво сте се омърлушили? — .. — Не сме се събрали да мъдруваме, а да се веселим. Д. Кисьов, Щ, 312.
2. Неодобр. Изказвам мисли, за които сам си въобразявам, че са умни, мъдри. А успехът, каквото и да мъдруват разни буквояди теоретици и сухи педанти, е бил и остая и днес единственият критерий за определяне достойнствата на една пиеса. Ив. Вазов, ПМЧ, 58. — Щом се чува да свисти, да знаеш, че мината не е за нас. Паднала е другаде, а звукът ѝ идва по-късно — мъдруваше единият. П. Славински, ПЩ, 366. Странни ми са тези хора, наистина. Мъдруват, че всички страдания са от бога дадени, но тичат за Лучиано, щом имат нужда от него. С. Славчев, БФ, 269. И на обществен тоя мъчител / и поп и черква с вяра слугуват; / нему се кланя дивак учител / и с вестникарин зайдно мъдруват, / че страх от бога било начало / на сяка мъдрост. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. мъдрува се безл. — Какво мога да те посъветвам аз, Надя? Ти по-добре послушай сърцето си, на него вярвай. Какво има тука да се мъдрува, а? Ем. Манов, ДСР, 477. — Евет, бей ефендим. Тук няма какво да се мъдрува. Думите на падишаха са ясни. М. Марчевски, П, 40. Редица факти сочат, че разкритите резерви не се въвеждат веднага в действие. Защо и закога се мъдрува? СП, 1958, бр. 151, 1.
— Друга (остар. книж.) форма: мудру̀вам.